Английската анархия през ХІІ век и изгревът на Плантагенетите
През 1066 година херцог ът на Нормандия Вилхелм слиза на британския бряг, разб ива англосаксонската войска и е провъзгласен за новия крал на страната. След норманското завземане в Англия се образува централизирана страна, чиито съществени черти са класическият феодализъм и военно-феодалната система. Тези характерности се затвърдили още повече при сина на Вилхелм Завоевателя, Хенри I ( упр. 1100-1135). При него кралската власт стана ла на практика неограничена.
Главният проблем на Хенри била обстановката с наследяването на трона. Той бил огромен коцкар, имал доста синове, но почти всички от тях се считали за незаконородени (според различни оценки, любовниците му родили до 25 момчета). Единственият всепризнат правоприемник на татко си, Вилхелм, починал трагично през 1120 година – принцът се удави л при корабокрушение в Ламанша, след което в Англия се разразила династична рецесия.
Най-напред Хенри I приближи л към трона своя племенник Стефан (син на сестра му Адел). След това, през 1125 година, в Лондон се завърнала д ъщерята на краля Матилда, чийто брачен партньор, императорът на Свещената Римска империя Хенри V (1086-1125), бил умрял . Нейните п ривържениците даже продължава ли да назовават Матилда императрица Мод. Кралят признал щерка си за своя наследница, а след него и аристокрацията положила клетва за вярност към нея.
Постепенно обаче Матилда загуби ла огромна част от тази поддръжка. Първо, тя се омъжила за Анжуйския граф Жофроа (Готфрид) Плантагенет. В Англия висшите благородници били най-вече нормани. Т е възприели с злост женитба та с Жофроа, който считали за враг; не ги зарадвала и новината за раждането в този брак на кралски внук, също Хенри . Второ, Матилда била известна със своя сложен темперамент: присъщите й черти били пренебрежителност и надменност.
През 1135 година Хенри I починал и сътресенията почнали незабавно. Племенникът на краля, Стефан, дойде л в Англия от френските си владения и декларирал правата си върху короната – въпреки да бил заречен н а починалия си вуйчо да не пречи на Матилда и сина й Хенри. Стефан даже откри л малка врата, чрез която да оправдае нарушаването на клетвата си. Въпросът бил, че брачната половинка на Хенри I и майка на Матилда, която също се назовава ла Матилда, преди женитбата си била дала обет да стане монахиня. След като се оженил за нея, кралят се отнасял към обета като към формалност, и тогава никой от съветниците не смеел да му опонира. Сега и Хенри I, и съпругата му били мъртви – а прагматичният Ст ефан с радост стартира л да рови в миналото. Монашеският обет, според неговото пояснение, направи л новата кралица Матилда и нейния син Хенрих Плантагенет незаконородени.
Стефан се обърна л към папа Инокентий II, който го признал за крал. Нещо повече, новият монарх бил приет на драго сърце както от поданиците , по този начин и от феодалите, които не желали да се подчиняват на анжуйците от обкръжението на Матилда – върли врагове на норманите още от времето, когато те били във Франция . Стефан превзел хазната, умерено се коронясал, а брат му – свещеник на Уинчестър, обезпечи л поддръжка та на папата в Рим. През цялото това време Матилда се намирала във Франция.
Първоначално всички харесвали Стефан, който обаче също позволил неточности. Той довел със себе си войска от фламандски наемници . За да успокои англо -норманските аристократи и да ги принуди да затворят очи за наруш ената клетва за честност към Матилда , новият държател дал на феодалите харта с всякакви привилегии. Бароните получили право да съдят, да секат монети, да събират налози, да строят крепости. Само за няколко години в Англия се появили повече от хиляда укрепени замъка , които се трансформирали в замъци на неустойчивостта и своеволието . Феодалите, които получили власт на своя територия , се разделили на два лагера. Някои подкрепяли Стефан, други – Матилда, макар, че в действителност всеки се ръководел единствено от персонални ползи и заставал на онази страна, която му подсигурила повече облаги и власт. Така стартира ла пълномащабна революция.
През 1139 година Матилда пристигнала в Англия. Стефан я затворил под стража, но веднага позволил втора огромна неточност: направи л доблестен жест и под почтена дума я освободил. Матилда на часа избяга ла при графа на Глостър, Робърт – неин полубрат, един от извънбрачните синове на Хенри I. Робърт стана л основната фигура в метежа. Някои от феодалите намерено се включили към фракцията против Стефан, други барони просто се биели помежду си, като пълнели джобовете си и увеличавали личните си владения . Матилда в същото време получила още един значим съдружник – своя вуйчо, шотландския крал Давид.
През 1141 година, след проваляне в една от борбите, Стефан бил покорен. Матилда не повтори ла неговата неточност и не го освободи ла . Тя влезнала в Лондон и нейните поддръжници я оповестили за кралица. Но правилните на Стефан лондончани се разбунтували и кралицата била принудена да бяга от столицата. Междувременно, една вярна на Стефан армия обсади ла Уинчестър и завладяла Робърт Глостърски.
Ситуацията била позволена посредством замяна та на двамата основни пленника – но след освобождението на Стефан и Робърт гражданската война стана ла още по-ожесточена и безсмислена. Страната се раздели ла по следния метод: западът бил за Матилда, югоизтокът подкрепял Стефан. Феодали те разграбвали взаимно именията един на различен, опустошавали стопанствата, обливали Англия в кръв.
През 1147 година Робърт Глостър ски починал, а две години по-късно Матилда просто махнала с р ъка, зарязала Англия и се завърнала при съпруга си Жофроа , който в това време бил включил Нормандия към своите френски владения. Така Стефан остана л без Нормандия, но запази л Англия. Въпреки това, той си останал слаб крал, феодали те не се съобразявали с него и продължавали да желае т нови привилегии. И все пак изглеждало, че спорът сред Матилда и Стефан е завършил.
Тази заблуда се разрушила, к огато пораснал Хенри Плантагенет. Младият мъж, който наследил от татко си Жофроа значителна част от Франция, декларирал правата си върху английския трон и през 1153 година направил десант с армия на острова. Стефан се съпротивлявал малко . Последната капка в горчивата чаша за него била неочакваната гибел на сина му и наследник Евстахий (Юстас). Противниците се договорили : Стефан ще остане крал , само че негов правоприемник ще бъде Хенри.
По това време монархът към този момент бил на към 60 години – впечатляваща възраст за Средновековието. Той почина л само няколко месеца по- к ъсно. Както било контрактувано, Хенри II станал крал, полагайки началото на династията Плантагенет.
Благодарение на наследството и успешния си брак с фамозната Елеонора Аквитанска , младият мъж открил власт та си не само над Англия, но и над северната, западната и югозападната част на Франция. Неговите владения се простирали от границата с Шотландия на север чак до Пиренеите на юг.
Той понижил п ривилегиите на феодалите, които лекомисленият Стефан раздавал наляво- надясно, и почнал усилена политика на концентрация на страната. Плантагенетите останали в историята като една от най-забележителните британски кралски династии.
